Спада към групата на благородните метали. Среброто има най-високата електропроводимост сред металите. Лесно се поддава на обработка и се използва в електронните продукти, както и в бижутерията.

Разпространение
Среброто понякога се среща в самородно състояние, но най-често в свързано, като например Ag2S, аргенит; AgCl, рогово сребро или кераргирит; Ag3[SbS3], прираргирит; Ag3[AsS3], прустит и др. Много често се явява като примес към някои сулфидни руди, но най-вече на галенита – PbS под формата на Ag2S. В този случай се говори за среброносен галенит. Съдържанието му в морската вода възлиза на около 0,001 g/m3.



Среброто е един от металите, които са били известни на човечеството от най-дълбока древност. Египетският фараон Менес с указ е определил отношението между цената на златото и среброто в короната на сиракузкия цар Хиреон посредством относителната плътност. През Средновековието алхимиците са го олицетворявали с Луната, като са му давали и съответния знак. �?мето на държавата Аржентина идва от латинското име на този метал - argentum (испанските завоеватели смятали, че там има големи залежи от сребро).

Получаване
Когато рудата е Ag2S или AgCl, тя се обработва по подходящ начин с NaCN, при което се получава Na[Ag(CN)2]. Тази комплексна сол се подлага на електролиза, при което среброто се отлага на катода. Но най-често то се получава от среброносния галенит, когато неговото количество не е по-малко от 0,02 %. Преди всичко става обогатяване на Ag на сплавта олово-сребро, което се използва евтектикумът на системата, който лежи при 304° и 2,5 %. Това обогатяване е предположено от Патисон и често се нарича “патисонизация”. От евтектичната сплав Ag се отделя по следните два начина:


Купелация, при която сплавта се стапя на купели, където Pb се окислява до PbO, който, стопен, се всмуква в порите на купела, а Ag като неокислимо остава свободно.
Вторият начин ??? практически в двуслойна система Pb-Zn само в цинка???. От цинк-сребърната сплав среброто се изолира, като цинкът се отдестилира. Полученото сребро се рафинира по електрохимичен път.



Употреба
Главната употреба на среброто е като скъпоценен метал. В чисто състояние среброто е 92,5%, примесено обикновено с мед. Бижутата и сребърните изделия обикновено се правят от тази смес. От среброто и сплавите му се праявят още сервизи, полилеи, монети и медали, акумулатори, огледала, свещници, чаши и др. Посребряват се медни, месингови и други предмети. Сребърните йони унищожават болестотворните бактерии, които се съдържат във водата. За лекуване на рани се използва „сребърен памук“ и „сребърна марля“, предварително напоени със сребърен нитрат и изсушени (Ag+ имат дезинфекционно действие).



Фотография
Основното положение, на което е изградена фотографията, е светлочуствителността на сребърните соли по-точно на AgBr и AgCl.Светлочуствителният пласт на фотографските плочи и филми представлява емулсия от AgBr в желатин, която за да повиши светлочувствителността си се остава да узрее при подходящи условия.

При излагането на фотографската плоча на светлината AgBr се разлага до елементарно сребро, и то пропорциянално на силата на светлината.В общи черти механизма на фитихимичния процес е следният: при облъчване на сребърния халогенид се емитрират електрони и при това в реда AgJ-AgCl-AgBr в нарастваща степен. По всяка вероятност протича двуетапния процес. При това обаразът, очертан от отделилото се сребро, не се вижда и затова се нарича латентен или скрит образ. За да стане латентния образ видим той се проявява.Проявяването става в тъмна стая с вещества, които по начало действат редукционно. При това редукционния процес по скорост е пропорционален на действието на светлината. Тъй като плочата е още светлочувствителна в нея се намира още непроменен от проявилия се AgBr, тя се фиксира като се промива с фиксаж.